385 милиона кубика вода, събрани в един язовир, висят над един град – нашият град, Монтана. До толкова милиони кубици стигна обемът му при последните проливни валежи. Ужасно много вода е това, наистина! И половината от тия кубици са твърде много, и една трета да са – пак са плашещо много, защото случи ли се нещо, не само градът ни ще бъде залят: целият Северозапад и още няколко области ще бъдат потопени, а останалата част от България, че и територии отвъд нея, ще подгизнат сериозно.Обектът е със стратегическо значение, вторият по обем в България (след язовир “Искър”) и сред трите най-големи на Балканите. Затова властите – без значение местни или представители на държавни – имат всички основания да търсят и искат пари за поддръжка, охрана, защита, превенция и каквото там се предвижда по закон за такъв обект. А жителите, гражданите, неформалните и всякакви други обединения, сдружения, съюзи и организации, от своя страна имат пълни основания да изискват информация от властите за състоянието на язовира.И да се съмняват в нея.Заради съмненията, че нещо не е наред, през август се стигна до невиждана масова истерия. Понеже някой някъде казал, че със стената има проблем. Информацията се разпространи светкавично и предизвика съответното светкавично опровержение (на кмета), а именно, че “съоръжението се наблюдава денонощно и е в пълна изправност”. На гражданите Живков каза дословно: “Успокойте се! Не се поддавайте на паника, не тичайте наникъде и не бягайте да спите някъде навън. Няма такъв проблем!”Ситуацията изглежда бе овладяна, но само на пръв поглед, защото слухът продължи да дълбае крехката чувствителност на хората по темата. И както в началото на август, глобалната мрежа доста помогна за това. В резултат и като доказателство, ситуацията почти се повтори месец по-късно, при достигане на въпросните 385 милиона. Хора пак се изнасяха панически, пак се събираха на язовира да го гледат, пак догадки какво не му е наред освен стената и многото вода. Нормално: всеки е загрижен за живота си и семейството си и всеки има право да знае каква заплаха го грози и кога е времето да се избяга. И всеки има право на едно на ум, тоест да продължи да се съмнява в информация от рода на “всичко е наред”. Но да не вярваш на нито едно изречение, дошло от която и да е власт? Това, простете, не мисля, че е нормално. Както и не мисля, че е нормално въобще пък да не се помисли малко, някак поне да се помисли, ако ще и отзад напред да е. Примерен въпрос за мислене: тия власти, ситуирани и разпределени в куп институции, къде живеят всъщност, нали в Монтана живеят? И къде ще бягат, в Румъния ли? Не че и до там няма да стигнат водите от монтанския язовир, ако стане нещо. Тия власти, колкото и да не им пука какво ще стане след тях, нали се представляват от хора? Хора, които са тук, чиито деца и родители са тук, приятелите им, роднините, къщите… Добре, на някои децата им ги няма, в чужбина са, ама те нали са тук и са живи? Нямат ли интерес да живеят в сигурност? Нямат ли интерес да бият камбаната, да разлаят кучетата, да демонстрират и регистрират активност и публичност, ако има проблем?Проблем винаги може да възникне и нищо чудно и сега да го има, както твърдят някои наши съграждани, позовавайки се на протокол за хидросъоръжението от 1995 година. Не случайно за състоянието му са отговорни толкова много хора на отговорни позиции. Те все още са тук.Никога не е излишно да се помисли малко, дори и отзад напред.